25.05.2008

Оригинален и скандален, обикновен но ВИП!

Първият светски хроникьор у нас, Евгени Минчев е изминал път, осеян с камъни, докато накрая се шлифова и днес директно заслепява с изтънчения блясък на успял човек.

Животът му е песен – балада, рок и поп в едно. Хората го плюят, а той ликува. Всеки има мнение и го изказва – харесват го, не го харесват, това е той – остър, прям, мил или лицемерен.

Съдбата му е подала пръст, но ако нямаше зъби, той никога нямаше да може да захапе цялата й ръка.

Относно нападките по негов адрес, с които бързам да го провокирам още с първия въпрос, Евгени ми отговаря така:

„Моето лично поведение не засяга никого, моята екстравагантност или прямота могат само да са полезни за отваряне очите на някои хора или общества“.

От цялото интервю с паркетния лъв, може да почерпим идеи как се прави тази голяма крачка от ватман към журналист, пиар, писател, певец, икона във ВИП обществото.

Със сигурност не е лесно да си звезда. Ти би ли се определил като такъв?
Звезда е начин на живот и ако се съди по моя начин на живот- то аз съм една истинска звезда. Но да ме определят като звездеещ се – това не е моя случай.

В личната си страница Иво Сиромахов заявява: няколко снимки в списания, придружени с безсмислени текстове могат да превърнат всеки в нещо повече, без той да има реалните постижения да бъде определен като звезда. Как би коментирал темата за този български „псевдо елит“?
Не зная кой е Иво Сиромахов, но той вероятно е писал за себе си. Нужно е на всекиго да се даде шанс, дори текста под снимката му да е малко пресилен.
В България много временно известни хора пътуват с градския транспорт, хранят се в закусвални и се представят за суперзвезди. Това е несъстоятелно.

Къде се корени началото на твоя успех? В грандиозната ти амбициозност или някой метафорично казано „ти е бутнал едно рамо“?
Никой не ми е бутал рамо, но моите рамене са ми проправяли пътя към това, което съм пожелавал. Започнаха да ми помагат тогава, когато сам си бях помогнал достатъчно. Връзките, в смисъла на многото контакти, са нещо препоръчително. Не съм имал вуйчо владика или светски хроникьор...

Преди около 15 години нещата в живота ти са стояли по доста по-различен начин – бил си едно съвсем обикновено момче от провинцията. Всичко малко ми напомня на осъществената „Американска мечта“. Как се случи при теб, че избягвайки от подигравката на българското съществуване, успя да постигнеш тази „Американска мечта“?
Българското съществуване като термин е въпрос на избор. За всекиго има място под Слънцето, но не всеки иска да се пече под него. Някои почервеняват силно, други направо изгарят. Защото, в образен смисъл, всички искат да направят тен за три часа... За мен всичко беше процес. Когато започваш от нулата и стигнеш 1 000 000 например, тогава може да се наречеш истински успял. Но успех за три часа, три дни или три години не може да има.

И тъй като споменахме БГ риалитито, неизбежно би било да не те попитам как възприемаш ситуацията, в която живеем? Пътуваш постоянно из чужбина и определено имаш база за сравнение.
-Чужбина е едно понятие, с което няма да спрем да се сравняваме. Съдбата не случайно ни е оставила в тези условия, за да изпита нашата сила и твърдост. Нашите способности за справяне. Когато не си успял в България, по- голям успех ли е да се свиваш в общежития и да слугинстваш на чужда нация? Ние сме чуждопоклонници и смятаме, че не сме дооценени в родината си. А примери да се успее тук има много...

Може да се каже че ти си направил възхода си в зората на деморацията, когато нещата са стояли по различен начин. Тогава е нямало толкова голяма конкуренция, а и хората още не са били наясно със свободата, която им предоставя промяната на формата на управление. Ти обаче някак си си се възползвал. Как стана?
Точно тогава беше най- трудно за моя жанр. След 45 години на статии за комунизма, социалистическия възход и прочие, аз прокарах темата за лукса, светския живот и модата. Хората почти ме замяраха с камъни, днес обаче ме замерват с диаманти.

Най-гадното при светските личности е, че те не могат да си позволят да кривнат, защото всяка тяхна постъпка се документира. Не е ли прекалено да бъде заклеймявано поведение, което всеки един от нас е проявявал в една или друга ситуация, но бива осъждано като крайно неприлично, само защото си известен?
Крайно неприлично е да убиеш двама души в катастрофа и да получиш кратка условна присъда. И то, когато си бил мъртво пиян.

В едно свое интервю казваш: „Вече е по-интересно да ме уловят с жена, отколкото с момче, нали?“ Мислиш ли, че човек става по-интересен с това дали е хомо, би или хетеро-сексуален, отколкото с личните си постижения?
За мен е все едно. Ако моята сексуална широта е важна за един тираж- WOW- нека се пише. Миро или принца на Монако са си мои приятелства и аз съм наясно с истината за тях.

И тъй като споменахме лични постижения, а и не искам нашите читатели да остават с мнението, че си по-скоро негативно възприеман, бързам да подчертая, че много хора те харесват и ти се възхищават за това, което правиш. Как успяваш да се разкъсаш на толкова много места и винаги да се представиш на ниво?
- Имам голям екип, който върши всичко това.

Няма как да не ти остава време за личен живот на фона на тези ангажименти. Не искам да задълбавам в подобна деликатна тема, но не си ли намерил все още подходящия спътник в живота си или просто криеш самоличността му в тайна?
- Спътник не е най- важното в този момент.

Какви са бъдещите ти планове? Скоро навършваш 45 години. Набелязал ли си нови върхове за покоряване или би предпочел да продължиш с по-спокоен ритъм?
- Плановете ми са свързани с проекти в чужбина, но те твърде много касаят България, за да бъдат наречени бягство от досегашния начин на живот и професия. Те са в полза на България.

Искаш ли да пожелаеш или да кажеш нещо на нашите читатели?
- Нека приемат моите успехи като техен пример.

В завършек аз пък искам да ти напомня да си пожелаеш нещо на втори юни тази година. На рождените дни желанията винаги се сбъдват!

Снимки: личен архив на Евгени Минчев

26. 05. 2008г./ Интервю на Радостина Пеева