11.04.2008

Умеем ли да си прощаваме?

Замисляли ли сте се колко е важна прошката в живота ни? Благодарение на нея се крепят отношенията ни с най-близките. Ако не прощаваме прегрешенията на близките си и те не прощават нашите, ще останем абсолютни самотни на земята.

Човешко е да се греши и е толкова лесно. Много по-трудно е обаче да простим, да преглътнем болката и да продължим напред, забравили това, което ни е обидило.

Умението да прощаваме е доказателство за духовна сила и доброта, тъй като успяваме да преглътнем собствените си чувства, за да разберем и да не загубим ближния. Прощаваме на любимия, който е съгрешил, прощаваме на приятелките, които са ни обидили, прощаваме на децата, които не са се съобразили с нас... Прощаваме всеки ден за много неща и това е толкова красиво!

Понякога обаче, за огромно съжаление, дадената прошка може да донесе много болка, ако не бъде оценена. Когато вместо смирение, насреща си видим насмешка; вместо „Няма да се повтори“, чуем „Какво толкова е станало?!“ И се повтори същото отново.

Умеете ли да давате прошка и да забравите това, което ви е наранило? Милите ли, че след дадена прошка отношенията между двама души минават на друго ниво? Или според вас трябва много да внимаваме на кой даваме прошка, защото някои хора просто не заслужават и прошката превръща добрия човек в глупак?
Какво е за вас прошката?