Девет души вече ги няма. Колкото и да се казва и изписва по темата за трагедията от 28 февруари във влака София-Кардам, нищо не може да върне прекъснатите човешки животи.

Потърсиха се виновни, поискаха се оставки, дори един ден бяхме в национален траур. Медиите настървено разпитват очевидци, пускат любителски записи и зорко следят под око кой как реагира и какво прави в дните около трагедията. Министърът на транспорта дори разпореди да се извършват денонощни проверки в системата на железопътния транспорт, за да се следи за всякакъв тип неизправности. Точно навреме...

А колко от нас се запитаха защо в България винаги трябва да се случват нелепи трагедии, след които плачем и „вземаме сериозни мерки”. Такава беше трагедията в „Индиго” преди няколко години; както и падналите сгради и козирки по улиците, които затрупват хора; такива са и смъртните случаи на болните, неполучили навременна медицинска помощ и хемодиализа, заради падналите снегове. Нелепи случайности или нечия немарливост са всички тези смъртни случаи, за които не можем да намерим конкретни виновни? Все по-малко са хората, които осъзнават, че подобни събития не са нормални!

Как мислите вие? Според вас това са тъжни случаи, които ги има навсякъде по света? Или „има нещо гнило” в България?