Има двойки, които никога не се разделят и ходят навсякъде заедно. Това е признак на недостижима любов или, много често, на непреодолима ревност.
          
Ревността е много деликатно чувство. Малка доза от нея може да разпали още повече любовта между двама души. Тя гали самочувствието ни и ни кара да се чувстваме още по-желани от любимия. Когато обаче се окажем заложници на прекалената любов, тогава разбираме, че свободата е по-важна и от най-силната обич. Непрестанните подозрения, липсата на спокойствие и доверие, страхът от истерична реакция постепенно отдалечават човека, който е потърпевш от ревността на половинката си. Така неусетно любовта се превръща в отегчение и умора от убеждаването: „Аз обичам само теб! Не ме интересуват други...“

Имали ли сте подобна връзка? Били ли сте жертва на прекалена ревност от страна на любимия? Усещали ли сте, че вие сте задушавали мъжа до вас с вечни въпроси и подозрения? Как сте преодолели проблема с ревността, ако се е появявал в живота ви? Каква е разумната граница на човешката ревност според вас?