Какво се случва у нас? За огромна наша радост повечето прегледи могат спокойно да минат през здравната каса и това донякъде ни улеснява. Само че май това е едиственото положително нещо.

Трудно е да се спори, че картината в българското здравеопазване е плачевна. На първа инстанция са джипитата, които се стараят да излекуват почти всичко, независимо дали са компетентни или не. Причината – те се притиснати от системата, тъй като им се отпускат определен брой направления и, когато те се изчерпят, личният лекар трябва да бръкне в собствения си джоб, за да издаде такова направление. Това, разбира се, не се случва и затова пациентът понякога трябва да чака цял месец, за да получи преглед от специалист.

Някои лични лекари имат нереално много пациенти, за които не им стига времето и възможностите да обслужват, а още по-малко да са запознати от близо със състоянието на отделния човек. Подобно усложняване на процедурите има един реален резултат – тромавата система често не позволява навременното откриване на редица заболявания и това довежда до усложняването им и до трагични последствия.

Системата с болничното обслужване е още по-страшна. В някои здравни заведения няма адекватна апаратура и оборудване за обслужване на хората. Публична тайна е отношението на медицинските сестри и санитарите към болните, вземане на пари за елементарни хигиенни процедури, които са част от задълженията им. Материланите облаги за докторите вече не са само под формата на бутилка и бонбони за благодарност. Практика са станали случаите, в които докторите искат пари на ръка от пациентите за извършената „услугa."

Не е справедливо да търсим вина в медиците, тъй като благодарение на тях живеят много хора. Но само тези, които не са изпитали ада да минат през българска болница, могат да отрекат, че състоянието на здравеопазването в България е трагично. Липса на професионализъм, липса на пари или липса на култура? Не ясно! Ясно е обаче, че нещо трябва да се промени, за да ползваме достойни медицински услуги.