Коментари за: Ревността

« Към статията · Добави коментар

От Теди (Гост)
До Вили ( виж )

Публикувано на 27.02.2008 12:45:47
Отговори на Теди | Добави коментар

27.02.2008 12:41:29

Ами защото се чувстваш неоценена от тия,които гледат на теб ,като такава! А с тия , с които си имала сериозна връзка , поради това е било сериозно , защото са те приемали изцяло и не са ти правили оценки , за каквото и да е.
Така мисля ,но ти самата можеш да кажеш - правилно , или не е това!

От Zarcheto (Гост)


Публикувано на 27.02.2008 12:44:52
Отговори на Zarcheto | Добави коментар

Ревността особено в големи дози е заболяване на комплексарите - едвам се отървах от един такъв индивид това би сторила всяка жена ако е с акъла си!
Но за жалост от моите приятелки и познати виждам че мн жени се лъжат че болният им от ревност мъж всъщност е болен от любов по тях! Не си позволяват да излизат без него-не си позволяват къси поли- обясняват му всяко обаждане от номер с мъжко име или непознат номер
Минат няколко години и загреят че този мъж всъщност не го прави от любов по тях а заради собствените си комплекси но вече е твърде късно защото същият комплексар ги е вързал с поне с 1 ремарке!

От Вили


Публикувано на 27.02.2008 12:41:29
Отговори на | Добави коментар

При мен ревността е малко странна.Ревнувала съм мъжете,с които съм имала мимолетни връзки.Имах 2годишна връзка с женен мъж(бях луда по него-исках да зарежа учението си,да му родя дете и др.глупости),но не го ревнувах от съпругата му(която ме превъзхождаше само интелектуално,но не и физически),но го ревнувах ужасно много от всички жени и момичета,с които си позволяваше да флиртува пред мен.Ревнувала съм най-добрите си приятелки,когато виждах,че завързват и други приятелства!Много ревнувам и родителите си и най-вече майка ми от комшийките,може би защото с тях се държи добре,а мен все още ме третира като малко дете и не може да се отпусне пред мен,както пред тях!Но сериозните си гаджета никога не съм ревнувала!Дори съпругът си не мога да ревнувам!Не мога да си обясня,защо винаги съм изпитвала това чувство към не когото трябва?!

От Prihodiashta (Гост)


Публикувано на 27.02.2008 12:18:35
Отговори на Prihodiashta | Добави коментар

Ще бъде полезно някой да сподели как се справя човек с това чуство При мен то се появи след като разбрах за изневяра .Реших ,че нещата ,който съм получила и съвместния ни живот не бива да се прекъсват заради тази изневяра.Той се старае много след това,аз не проявам външни признаци в смисъл откакто реших ,че ще простя.Горчилката и съмнението останаха те ме изяждат и превръщат дните и нощите ми в ад вече 2 години.Има ли някой ,който е излязъл от ада дайте съвет моля!

От Kami (Гост)


Публикувано на 27.02.2008 10:32:08
Отговори на Kami | Добави коментар

имах такъв случай едвам се отървах

От Tanita (Гост)


Публикувано на 26.02.2008 22:39:54
Отговори на Tanita | Добави коментар

Омъжена съм от 10 годинил Съпругът ми беше мъжътр който се ползваше с безгранично доверияр едва ли някой друг можеше да се похвали с подобно нешол Всичко се променир когато разбрахр че има друга връзка. Сега съм станала много подозрителна (минаха точно 6 месеца откакто разбрах)и много се страхувам, че се превръщам в ревнива жена, мъче се да не я проявявям (ревността) и по - скоро сякаш вредя на себе си, защото много се страхувам, че ще бъда измамена пак. Незная дали ще мога да превъзмогна това чувство.

От zabavnata


Публикувано на 26.02.2008 21:24:55
Отговори на | Добави коментар

Ревнувам,много,много....Искам си го,само за мен!!!

От Darling (Гост)


Публикувано на 26.02.2008 17:35:27
Отговори на Darling | Добави коментар

Здравейте на всички!! Подова който ме провокира да пиша ерче съм сигурна че все ще се намери някой които дами помогне,с вече бифшия ми приятел бяхме заедно почти 2години,в началото на нашата връзка аз бях по студената,но с течение на времето го обикнах до лудост..и тук идва моя проблем...много го ревнувах постоянно се съмнявах,и в един момент той самия започна да ми дава поводи да си мисля че ме е направил рогоноска,преди няколко месеца беше извън България,това тотално ме накара да изперкам защото всеки "доброжелател" ми казваще че никой мъж няма да устой на изкушенията при положение че няма кои да види и да ми каже...Аз ли го отблъснах от себе си?Помогнете ми искам да се излекувам от тази болезнена ревност защото аз самата не се чуствам щастлива.Надявам се да не съм ви отекчила,благодаря предварително!!

От snowlove


Публикувано на 26.02.2008 15:01:35
Отговори на | Добави коментар

Здравейте, поздравления за автора на темата.Това е тежък проблем в една връзка-тя,носеща името "РЕВНОСТ".Още повече,когато няма повод,а си е ей така перманентен гост в отношенията.Каква любов е тази,която силно те е стиснала в прегръдката си и те задушава?!Ревността е мн. грозно чувство,мен винаги ме ревнуват и ми е мн. гадно от това.
Представете си птица в клетка-така се чувствам аз,когато ме ревнуват.

От .:::Believe in Me:::.


Публикувано на 26.02.2008 11:44:35
Отговори на | Добави коментар

Не съм напълно съгласна с Гери, че "Болезнената и непредизвикана с нищо ревност е сигурен белег, че ревнивецът изневерява". Аз много ревнувам моя приятел и го осъзнавам това, но не мислите ли, че след като един път си бил излъган можеш да вярваш отново със същата наивност, да имаш същото довеие и да не ревнуваш? Не знам как се преодолява, но знам, че е отвратително и то не само за човека до теб, но и за самия себе си. И това, че го ревнувам не означава, че и аз му изневерявам. В много случай - да, ревността служи като параван, за да скрие постъпката на изневерилия, но не във всички случай означава това.

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Ревността - Резултати 11 - 20 от 47