08.10.2008

“Дзифт” определено е филм за вас, ако си падате по мрачните криминалета на Дейвид Линч или братята Коен например.

От 26 септември, когато “Дзифт” тръгна по екраните, българското арт хаус кино вече има своя истински шедьовър – в еднаква степен за вътрешна и за външна употреба.

Потвърждение за последното могат да бъдат и лавинообразно нарастващите покани за участие по световни фестивали – в Европа, Южна и Северна Америка, Азия и т.н. Поканите валят всяка минута и даже няма да можем да създадем толкова копия, коментира режисьорът Явор Гърдев.

БГНЕС припомня, че “Дзифт” в момента е на върха на българската бокс офис класация, изпреварващ американските заглавия, което не е типично за един черно-бял филм по принцип. Въпреки добрия прием в родните киносалони обаче, продуцентите коментираха, че дори 100 пъти да бъде надхвърлена гледаемостта на най-популярния български филм, “Дзифт” пак няма да може да си върне вложените средства, камо ли да започне и да печели. При това бюджетът му не е кой знае каква сума на фона на случващото се в киноиндустрията в световен мащаб – 1 250 000 лв.

Прожекцията в рамките на “Златна роза” в голямата зала на Фестивалния комплекс във вторник мина при препълнена зала с възможно най-много правостоящи. Отчасти големият интерес може да се обясни с агресивната рекламна кампания преди и след премиерата, така както и с голямата популярност, на която се радва Явор Гърдев като театрален режисьор.

В по-дълбок философски план обаче може да се добави нещо за чувствителното ни изоставане в преосмислянето и изтласкването на целия командно-тоталитарен социалистически комплекс, чиито напластявания не само са фрустрирали дълго време българската интелигенция, но и продължават да пораждат вторични носталгико-меланхолни механизми на изтласкване и съпротива. Във филма това се постига на различни нива, както самият режисьор посочи, на принципа на монтажа на атракциони и метафоричния контекст, в който се разполага една обикновена криминална история – без жал и милозливост към персонажите, които са по-скоро щрихи от градски комикс, отколкото дълбоко психологически мотивирани образи.

Информацията е на кореспондента на БГНЕС във Варна.
Снимка: Булфото